Спортният талант на "Еврофутбол" Иван Стоев: Време е да спечеля медал от голямо състезание

Едно интервю с Иван Стоев - Спортен талант на "Еврофутбол“ за 2013 г., за повратностите на съдбата и отражението й върху спортните резултати, за началото и пътя му в леката атлетика. Иван Стоев е от Варна, тази година е първа година студент в НСА, треньорски профил. Сред най-добрите му постижения в атлетиката са двата златни и един сребърен медал от Световното първенство до 16 години в Колорадо Спрингс, САЩ, които печели на 16 години. През 2010 г. заема 6-то място при мъжете на Световното в Нова Зеландия; завършва 4-ти и 5-ти на Световното първенство за хора с нарушено зрение в Анталия същата година, а предната година (2009 г.) става два пъти 4-ти (на 100 и 200 м) на Европейското в Холандия при мъжете.

- Здравей! Кажи как се запали по леката атлетика?
- Тренирам от 6 години. Стана така, че получих увреждане на зрението. Преместих се в специално училище за незрящи. Там учителят по физическо възпитание ме забеляза, видя, че имам някакъв талант, започна да ме вика на тренировки с другите спортисти и оттам започнах, готвех се за  различни състезания. Едно от тях беше за мен може би най-важно – ученическите игри между двете училища във Варна и София. Там шефът на нашата параолимпийска асоциация г-н Лалов ме видя, хареса моите резултати, видя в мен някакъв талант и така започнах по-сериозно да го развивам. Започнах да ходя и на повече състезания – международни, в България.

- Какво ти даде за тези шест години леката атлетика?
- Може би най-важното е, че ме научи на дисциплина. Дотогава не се бях занимавал с лека атлетика, а при един спортист се изисква много голяма дисциплина, трябва да си много постоянен, да гониш целите си…

- В кандидатурата ти, с която се представи в програма "Спортни таланти“ се изискваха препоръки от треньори, спортни деятели и др. В твоите документи всички бяха написали, че си много сериозен и отговорен. Така ли се оценяваш и ти?
- Смятам, че съм постоянен, че се отнасям отговорно към тренировките и към всичко, с което се захвана, защото така съм научен, така съм свикнал. Никога не съм се опитвал да се скатая от тренировка.

- Относно сериозността, гледам те и се питам – по принцип ли си толкова сериозен и в изражението си или понякога се усмихваш?
- (Смее се) Усмихвам се понякога, но по-трудно.

- Факт е, че съдбата ти не е от най-леките – тази година претърпя загуба на близък човек. Всичко това, което ти се случва напоследък, повече те отчайва или повече те нахъсва в спорта?
- Винаги съм си казвал, че след лошото идва хубавото. Последната една година не е от най-хубавите ми, защото и в личен и професионален план … загубих близък човек, това ми се отразява вътрешно и няма как да е различно, когато загубиш нещо толкова ценно.

- Смяташ, че това е основната причина и на не толкова добрия ти сезон?
- Да, това се отразява и на спортната ми форма.

- Въпреки това – преди няколко дни разговарях и с треньора ти, който каза, че благодарение на качествата, които притежаваш, имаш страхотен потенциал за много добри резултати, така че вероятно трябва да следваш пътя, който си си начертал и да не се отказваш.
- Да, аз искам да тренирам, да се развивам. Чувствам, че имам сили да го правя, да ставам по-добър, но не знам как ще се развият нещата за мен до една, две години.

- Тази една година за теб ти дава голяма основа да вземеш мъдри решения за по-нататък. Имаш ли набелязани цели за догодина – състезания, на които да участваш, места, които да заемеш на тях?
- Надявам се – сега съм с нов треньор, нова година – нов късмет, както се казва. Не знам точно какви състезания ще има за нас, но тренирам сериозно, боря се, влагам се на 101 процента. Мисля, че ми е време вече да отида на голямо състезание, да спечеля медал оттам и да докажа на всички, че мога и че имам силата.

- Какво си пожелаваш, освен, разбира се, да постигнеш тези цели?
- Пожелавам си най-вече здраве! Да нямам контузии, защото при един състезател една, макар и лека, контузия може да попречи много. Щом съм здрав, ще тренирам яко и нещата ще вървят напред.

- Това ли е пожеланието ти и към останалите Спортни таланти?
- Ами да, пожелавам и на другите Спортни таланти да тренират, да дават всичко от себе си, да се влагат на максимум на тренировки и състезания и да успяват, за да се чува нашият химн на всяко едно по-голямо състезание. Крайно време е да докажем, че България има много добри състезатели не само във волейбол, футбол и т. н., но и в атлетиката и други спортове.

Снимка: "Еврофутбол"