Коща за оздравяването на ЦСКА, лиценза от 2008, "Парк де Пренс" и най-сладката титлa

На 17 ноември се навършват 22 години от парижката епопея и двата гола на Емил Костадинов, пратили България на Световното първенство в САЩ през 1994 година. Свети Емил, както го нарекоха тогава, или с футболното Екзекутора на Петлите, рядко говори пред медиите, не обича да е в светлините на прожекторите. Този път направи изключение и сподели доста интересни неща пред "7 дни спорт".

- Г-н Костадинов, изминаха доста години от двете ви попадения и особено победното на "Парк де Пренс", изстреляли България на Световното в Щатите през 1994 година. Често ли се сещате за този мач и живеете ли със спомените?
- Честно казано, рядко се сещам. Повече ми го напомнят хората, както и вие, журналистите, в случая. Напомнят ми го и приятели от по-старите футболисти, с които играхме заедно навремето. За съжаление след 1994 г. нямаме много поводи да се гордеем с националния както и с класиране на голям форум, изключвайки Европейското първенство в Португалия през 2004 година. Тъжно, но факт. Ние вдигнахме тогава високо летвата, имахме силен отбор, съставен от силни единици. Бяхме колектив и затова постигнахме успехи не само с представителния тим, а и с клубните си. Доста хора, работещи в отборите в момента, трябва да се замислят как трябва да се работи с младите, къде се бърка и кои неща да се променят, за да имаме отново силно първенство и конкурентен национален отбор.

- Като че ли 22 години по-късно Франция изживя нов емоционален шок, макар и не пряко свързан с футбола. Какво е вашето мнение за атентатите в Париж?
- Тъжно е, когато се случват такива неща, и то в 21 век. Истинска трагедия, за която просто нямам думи! Това, което можем да направим ние, българите, е да се молим за семействата на загиналите, да изразим своите съболезнования и да се надяваме, че няма да се случват повече такива нелепости. От друга страна, като европейци трябва да направим така, че проблемите с идиотите, които искат да сеят смърт, да бъдат решени. Това може да го направи обединена Европа, и то бързо, а не да стои и да чака. Тези ходове обаче се решават на правителствено ниво.

- И от квартал "Сен Дени", където се намира "Стад дьо Франс", нека отново се прехвърлим 15 километра североизточно в Париж, на "Парк де Пренс". Години след победата над Франция с 2:1 се тиражираха слуховете, че този мач е бил манипулиран от букмейкърите. Обижда ли ви това твърдение и как се урежда мач секунди преди края?
- Това е смешно, дори нелепо. В такива мачове, от които зависи класирането на дадена страна на голям форум, какъвто е Световното първенство, са заложени много пари. Нямам предвид в букмейкърски къщи, а че класирането на такава надпревара носи милиони или дори милиарди приходи. Е, можете ли да си представите и да си направите сметката колко е загубила Франция от поражението от България? Сигурно Христо Данов, който тогава бе ръководен орган в българския футбол, трябва да е имал много пари, за да плати на определени хора и този мач да бъде уреден. Та той твърдеше през 2009 година, че и срещата ни с Аржентина е била уредена, като Христо Стоичков е бил съдействал с агента на Марадона това да стане, за да избегнат "гаучосите" на осминафинала Мексико. Хайде да си говорим сериозно! Още по-несериозно е авторът на книгата "Тайните на четвъртите в света" Георги Атанасов да пише такива нелепости! Сега е модерно да се говори за букмейкъри, за уредени мачове. Ако беше толкова лесно да се манипулират футболните двубои, нашите клубове щяха да са цъфнали и вързали.

- Въпрос, който може би са ви задавали много пъти, но какво си мислехте в момента преди удара, който постави на колене Бернар Лама и цяла Франция?
- В такива моменти времето за реакция, което имаш, е секунди, дори стотни. Не можеш да мислиш върху няколко варианта, тъй като това може да ти изиграе лоша шега. Просто решаваш в кой момент е най-удачно да натиснеш спусъка и при мен се получи. Другото е история.

- История, в която сте известен като Свети Емил или Екзекутора на Петлите. Кой прякор ви е любим?
- Нямам такъв (смее се). Хубаво е да си герой на нацията, а тогава целият отбор бяхме такива, не само аз.

- Вашето "златно" поколение се формира доста по-рано, като играхте на Световно първенство през 1985 година за юноши в Русия (б.а. - тогава СССР), но и там, подобно на Световното през 1998 във Франция, Испания бе кодовото име. Сещате ли се защо?
- Разбира се, че се сещам. През 1985 година бяхме много силен отбор, но за съжаление на четвъртфинала Испания ни победи с 2:1, а аз вкарах гола. Отпаднахме от финалиста, тъй като те по-късно отстъпиха с 0:1 на Бразилия. Разписах се и в групата срещу Унгария (1:1), а ние финиширахме първи (б.р., България излиза първа от група А с 4 точки, колкото имат и Колумбия и Унгария, но нашите са с по-добра голова разлика). В отбора бяхме заедно с Любо Пенев, Петър Михтарски, Павел Дочев, Радко Калайджиев, Краси Балъков, Ивайло Киров, Златко Янков, Димитър Васев. През 1998 година вкарах срещу Испания на Световното във Франция. Какво нещо е съдбата? Този път паднахме с 1:6, като моето попадение бе единствено за нашия отбор на форума. Отпаднахме безславно.

- Продължаваме да живеем със спомените за класиране на голям футболен форум, но удачно ли е да се правят сравнения между вашето поколение и сегашното? Това не им ли тежи на младите?
- Времената са различни. Грешка е да се правят сравнения със сегашното поколение. Единствено съпоставка трябва да се прави с връстниците им от Европа, това е базата за сравнение.

- Трябва ли младите ни таланти да излязат бързо в чужбина, за да не прахосат в България таланта си?
- Трябва да излязат, но не твърде рано. За един млад футболист на 17-18 години е много трудно в чужбина. Талантите ни трябва да се доразвият добре тук, а след това да ги продаваме навън.  Повечето футболисти на Левски, ЦСКА или Литекс се мислят за големи звезди, но се вижда, че реалностите са други. Един футболист с качества трябва да бъде обгрижван, да се работи внимателно с него, за да се изисква после много от него. Оптималната възраст за излизане в чужбина за мен е около 20 години, след като си се калил в битките в "А" и "Б" група. В последните години да сте видели някой трансфер на български футболист от родното първенство в гранд? Оставяме Димитър Бербатов настрана, той е гений, но години по-късно, след като го взеха в Байер (Леверкузен), премина в Манчестър Юнайтед. И добре, че беше Германия, за да го шлифоват, да го научат на дисциплина. Ако беше отишъл в отбор от някоя друга държава, сигурно щеше да мисли среднячески и да мъждука някъде из Европа, а не да блести в топ отбори като Тотнъм и Манчестър Юнайтед.

- Навремето от младоци като вас бе изграден гръбнакът на ЦСКА. Тежеше ли червената фланелка?
- В ЦСКА заиграх като професионалист на 17 години и с Любо Пенев, Иво Киров и Христо Стоичков трябваше да носим голяма отговорност. Това може би ни помогна да се изградим като характери, с манталитет на победители, като впоследствие стигнахме и до полуфинал в евротурнирите (б.р., срещу Барселона в несъществуващия вече турнир КНК ЦСКА отпада с общ резултат 3:6). Към днешна дата това е немислимо и ръководителите в клубовете трябва да се замислят, а не да живеят в свой собствен свят. Трябва да се мисли в перспектива.

- Много критики отнасяхте по време на мачовете на ЦСКА, когато пропускахте положения, а отборът не водеше в резултата до 10-ата минута. Само перде ли трябва да си, за да понесеш подобен род критика, и то в ранна възраст?
- Всичко е комплексно. Ние бяхме юноши на клуба, а към тях винаги феновете са били взискателни и с право. Не можеш да претендираш да си титуляр в ЦСКА и да не играеш на върха на възможностите си във всеки един мач. Ако загубехме някой мач, трудно бе да гледаш хората в очите, като те срещнат на улицата. Всеки те пита защо, иска обяснение, защото това е ЦСКА. Същата беше ситуацията и като играех в Порто, и в Байерн (Мюнхен). Ситуацията на "Армията" ми помогна да се доизградя като футболист и като личност, да мога да играя в големи отбори. Този, който няма манталитет на победител и го е страх да поема отговорност в големи клубове, цял живот ще вегетира и живурка, ще преминава от отборче в отборче, но никога в голям тим.

- Коя е най-сладката ви титла?
- Винаги първите са най-сладки.  Още помня моята първа титла с ЦСКА, бях на 18 години. Спечелихме я с добър колектив и само с българи - нещо, което в днешно време е немислимо.

- В момента учите за треньор в НСА. Можем ли да ви видим на скамейката да ръководите футболисти на терена и да смените работата в БФС?
- Определено мисля, че отговорът е - да. Имам желание да съм треньор. Продължавам да се уча, доста съм видял от престоя си в чужбина. В крайна сметка виждам някои наши треньори с добри методи на работа, но не във всички. Има неща, които трябва да се променят, и ми се иска да пробвам да направя това. Обичам контакта с хората, с футболистите. Един съвременен треньор, освен да разбира от тактика и да чете играта, трябва да бъде и психолог. Сегашните футболисти са доста по-трудни като характери, а трябва да си близо до тях, да можеш да ги накараш да ти се доверят, да говорят с теб, за да знаеш къде са им проблемите и да ги решавате заедно. Да успяваш да ги мотивираш, да бъдете приятели, това също е важно.

- Димитър Пенев психолог ли е и такъв ли беше през 1994 година по време на Световното в Щатите?
- Разбира се! Как иначе ще успее да направи отбор и колектив от добри футболисти, състезаващи се в големи европейски отбори? Димитър Пенев знаеше как да се държи с играчите, да поддържа ведро настроението по време на лагерите и в съблекалнята. Ако не беше психолог, дали щеше да успее да направи така, че измежду 15-16 равностойни футболисти нито един да не се сърди, ако не е титуляр? Голям треньор е Пенев!

- Няма как да избегнем и темата за ЦСКА, където израснахте и се оформихте като футболист. Защо се стигна дотук и кога ще има изпълком, който да реши съдбата на "червените"?
- Изпълкомът не може да реши нищо! Няма как да се избегнат законите на УЕФА и ФИФА. Преди няколко месеца много се зарадвах, когато новите собственици декларираха, че се захващат сериозно и ще оздравяват старото дружество. За съжаление към днешна дата не виждам такова нещо. Хората биват заблуждавани с различни версии, а аз наистина не виждам светлина в тунела! Искрено се надявам Гриша Ганчев да вземе решение и да оздрави ЦСКА, за да може ЦСКА да го има. Вярвайте ми, ще бъда един от най-щастливите хора, ако това стане.

- Вашата версия за отнетия лиценз на ЦСКА през 2008 година, тъй като версии много?
- За последен път ще го кажа пред вас и не смятам да го коментирам повече този въпрос. Първото решение се взима от Лицензионната комисия дали да даде лиценз на даден клуб, нали? След това идва ред и на Апелативната. Тогава имахме една седмица за реакция и да съберем необходимите финанси. Още пазя документите, а по памет мисля, че бяха 640 хиляди лева, които трябваше да бъдат платени към НАП. Това е истината, единствената истина и може да се провери. А вече кой е бил предупреден, кой не е, кой лъже и кой какво си говори, не знам.

- Имате ли покана от Христо Стоичков за 50-годишния му юбилей и демонстративния мач, който ще се изиграе в негова чест на 20 май 2016 година?
- Още не знам. Не съм видял, тъй като сега съм в чужбина (б.а., с националния отбор до 19 години, който има квалификация за Евро 2016 в Кипър). До май месец има много време.