Симона Пейчева: Никога няма да бъда безгласна буква

Световната шампионка в художествената гимнастика Симона Пейчева бе гост в токшоуто на Sportal.bg "От дузпа в тъч". Златното момиче говори за трудностите, през които е преминала, и настоящата си работа в клуб "СиВи Спорт". След по-малкo от месец ще се проведе седмото издание на детския турнир "Симона Къп", като за първи път състезанието ще се състои в зала "Универсиада" в столицата.

"Всяко едно начало трябва да започне от най-ниската стълбичка. Създадох своя школа, подбрах деца, на които имам доверие и на които предавам това, което мога. Треньорът трябва да бъде отдушник на всичко, което се случва около детето. Ние сме възпитателите на децата. Важно е едно дете на какъв треньор ще попадне. Не мисля, че треньорите в художествената гимнастика трябва да се сравняват по строгост. Спортът ни е много труден. Хем трябва да си строг, за да издържат натоварванията, хем трябва да си трябва да си строг, за да покажеш, че успехите няма да дойдат лесно, но само със строгост не става. Трябва да си добър педагог. По-добре треньорът да е строг, отколкото въобще да не е такъв.

В "СиВи Спорт" имаме около 200 деца, но предоставяме този вид дейност и в детските градини. Много деца се запалват от детските градини и оттам идват в залата. Аз започнах на 7 години. Беше странно - аз исках, а майка ми все не искаше да ме заведе, отлагаше. Може би мислеше, че ще ми мине меракът. Сега възрастта, на която започват децата е по-ранна. Много повече физически качества се изискват. Започнах да тренирам заради Мария Петрова, гледах всички нейни участия. Нямаше друг човек, който да ме накара да отида в залата.

Бяхме на едно европейско, тренировката ми беше много тежка, на връщане към хотела казах: "Не, никога няма да бъда треньорка. Прекратя ли кариерата си, махам се от залата". Когато се отказах след Олимпиадата в Пекин, ми трябваха 2-3 месеца да се откъсна, след което не си представях живота без художествената гимнастика. Когато родих, основах клуб "СиВи Спорт" и се върнах да се състезавам. Бях готова да се състезавам и физически, и психически.

Не мога да кажа, че сме нямали конфликти с федерацията и ръководството, не се получи както бих искала да ми се беше дал шансът, но отворих нова страница и гледам напред. В момента отношенията с федерацията? Никога не съм мълчала. Аз съм човек, който си изказва мнението. Смятам, че за да вървят нещата, не трябва да има безгласни букви и аз никога няма да бъда такава. Не мога да кажа, че в момента има някакви сериозни проблеми в художествената ни гимнастика. Председателят Илиана Раева много направи. Да, допускала е грешки, но направи така, че много неща да вървят по правилна методика. В художествената гимнастика не сме на ниво да се плюем.

Децата започват с въже и топка, стъпаловидно последният уред е лентата. Труден уред за оценяване - гледана е под лупа от съдиите. Шест метра е дълга самата панделка. Спортът ни е субективен, няма метър и хронометър. Имаме правилник, имаме елементи, които се оценяват. Може да правя едни неща, каквито прави и някоя конкурентка рускиня, но всеки вижда с различно око. Русия е водеща сила, няма какво да си кривим душата, имат лоби. Много пъти съм била ощетявана. Взимала съм златния медал и тогава, когато вътрешно съм усещала, че не съм направила нещата по най-добрия начин.

Тази година "Симона Къп" ще е за първи път в зала "Универсиада". Досега винаги тренирахме на Националния стадион с други клубове, бяхме като дядовата ръкавичка, връщали сме деца. Просто нямаше свободно място. С труд, разговори и битки успях да взема тази зала и съм щастлива от този факт. Първото издание беше много скромно, стремя се всяка година да надграждам. Децата трябва да се чувстват поласкани. Клубовете във федерацията са 52, в София са над 20. Взимала съм момиченца и от 3,5 годинки.

Спортът ми е взел много моменти с родители, почивки, приятели, но не го усещам това като някаква липса. Имала съм цел да си сбъдна мечтата. Сега като знам през какво съм минала, а и като гледам днешните тийнейджъри как си прахосват времето по градинки и кафенета, пак бих минала през всички тези лишения. Бразилия? Върнах се оттам в началото на февруари, след което заминах за САЩ. Пътувам непрекъснато, тренирам чуждестранни гимнастички, имаме семинари, често ходя до Бразилия. Хората явно са доволни от работата ми, търсят ме. Започват да възприемат работата ми и като треньор. Амбициите ми са да съумея да работя това, което ми дава удоволствие - художествената гимнастика", сподели Симона Пейчева в "От дузпа тъч" на Sportal.bg.