Точно 1 126 пъти състезателите губеха контрол върху машината си или в по-редкия случай – се удряха един в друг – средно по 62 катастрофи на уикенд. MotoGP публикува годишния си отчет от цели 159 страници и съдържа толкова болка и съжаление, колкото в един класически роман. Описана е всяка една катастрофа с детайлите, а нали помните, че ви бяхме сумирали колко горе-долу струва едно падане в MotoGP – около 100 хил. евро.
Въпросната статистика на шампионата всъщност е доста полезна, за да се направят известни заключения за това колко е безопасен той и къде може да се потърсят проблемите на пилотите при адаптацията им.
Това, което ни казват цифрите сега е, че честотата на инцидентите нараства с всяка изминала година, а този сезон броят им за първи път надвишава 1 000 за трите класа в Световния мотоциклетизъм. Освен новия стар шампион петима пилоти преминаха котата 20 инцидента за сезона, като един от тях... да, постави рекорд от 31 падания – дебютантът Сам Лоус. Това не е постижение, с което някой може да се гордее, но все пак е плюс, че контузиите на всички пилоти през годината бяха едва шепа вследствие на тези падания. Колкото до пилота на Aprilia, редно е да отбележим, че не всичките 31 падания бяха по негова вина. И въпреки това конструкторът обяви предстоящата си раздяла с него рано-рано. В негови подгласници се превърнаха пилотът от Moto2 Хорхе Наваро с 30 и Маркес с 27, следвани от Алваро Баутиста (Ducati) с 26 и Кал Кръчлоу (Honda) с 24. Само две от 27-те падания на Маркес обаче бяха по време на състезания.
Редно е обаче да обърнем и другата страна на монетата – двама пилоти паднаха само три пъти за всичките месеци – Романо Фенати и Мигел Оливейра, което говори достатъчно за таланта на 22-годишния Оливейра, който в едва втората си кампания имаше за задача да развива машина, която бе чисто нова в класа си – КТМ – и се справи брилянтно, печелейки последните 3 кръга от сезона. В позитивната класация се нареждат и Валентино Роси и Доминик Аегертер с 4 момента, следвани от Андреа Довициозо и шампиона в Moto3 Хоан Мир - с 6 – пилотите, които знаят как да запазят самообладание.
Без изненада за никого пък е фактът, че на мократа писта в Сан Марино през септември бе и най-големият колапс за сезона със 140 падания в рамките на три дни.
В кралския клас инцидентите бяха 313 – средно по 17.4 на състезателен уикенд – драматичен контраст със сезон 2006, когато общо те бяха 98, или иначе казано – по 5.8 на Гран При уикенд. И говорейки за цифри, средната разлика между победителя и втория финиширал през сезона бе 2.11 секунди, като повече от половината състезания бяха спечелени с разлика по-малка от секунда и половина. Преди 69 години същата разлика в шампионата е от порядъка на 46 секудни и не е нужно да си гений, за да разбереш нуждата на пилотите да натискат в пъти повече сега, да поемат огромни рискове и често да бъркат къде е лимитът на възможностите им.
0
